Четири години след смъртта на Свен: Колективната мъка като ляв отговор

Четири години след смъртта на Свен: Колективната мъка като ляв отговор

Преди четири години новината за внезапната смърт на нашия другар Свен разтърси общността. Той умира на 21 -годишна възраст, което беше болезнена загуба за неговите приятели и политически спътници. Няколко седмици по -късно беше освободен некролог, за да запази спомените на Свен буден, не само за онези, които го познаваха, но и за онези, които никога не могат да го опознаят. Загубата и свързаните с тях чувства често са трудни за споделяне в днешното общество, така че е важно да се създаде колективна и солидарна рамка за мъка. Германската левица има само няколко опит, но след загубата на Свен и други другари, необходимостта от култура на солидарност на траура стана особено ясна.

Свен беше много активен в антифашистките движения в Карлсруе и беше един от онези, които бяха страстни за своите политически убеждения. За мнозина той не беше само колега, а приятел, чиято загуба остави голямо впечатление. Скръбта от неговата смърт ще ни придружава дълго време и е важно да не ги обработваме не само поотделно, но и заедно.

Колективна мъка и памет

През първите няколко дни след смъртта на Свен приятелите му намериха заедно в левия център Barrio137. Там те създадоха стая, в която всички бяха добре дошли да скърбят, плачат и истории за Свен. Този жест на откритост и съчетаване показа, че никой не трябва да остане сам с болката му. Семейството на Свен също потърси контакт и прекара вечер заедно с политическата общност.

Създадена е и рамка за погребението, което отчита както мъката на семейството, така и на тази на приятелите. От голямо значение беше на всеки, който знаеше, че Свен получи възможността да се сбогува. Свързването на личната болка и политическата загуба направи възможно по -задълбочено преживяване с мъка.

След тези разбъркващи дни в откритата зона на P8 се проведе погребална служба миналата събота. Завършено от различни градове на Южна Германия, включително Щутгарт и Манхайм, се срещнаха в памет на Свен заедно. Имаше чай, кафе и топла супа и събитието предлагаше място за речи за работата на живота на Свен и за лични анекдоти. Майката на Свен продължаваше да движи думи, които докоснаха всички присъстващи.

С това тържество беше направена важна стъпка, за да се справим с мъката заедно. Денят беше не само повод за траур, но и възможност за споделяне на щастливи спомени от Свен. Съвместните отношения с това болезнено събитие доведоха до новата общност и солидарност помежду си. Подкрепата на семейството на Свен беше фокусът и показа колко е важно да стоим заедно в трудни времена и да си помагаме.

Този некролог остава дори четири години след смъртта на Свен, защото ни напомня за значението на прозрачната и солидарна култура на траур. Контактът със семейството и приятелите на Свен утихна малко през годините, но празненствата на колективната памет се провеждат в специални дни, като рождения му ден или неговия ден на смъртта. Начинът, по който се справяме с мъката, се променя с времето, което е част от естествения траурен процес.

За много от колегите му е важно да се наруши табу около смъртта на Свен. Често вече не се говори за починал и много от тях, които не знаеха Свен, не смеят да задават въпроси. За да се противодейства на това мълчание, опитите активно се опитват да запазят паметта на Свен и други другари живи. Историите за техните битки и това, което те са искали за нас, се споделят за насърчаване на съвместна памет и траурна култура.

Мисълта за това как е живял Свен остава и продължава да ни вдъхновява в нашите битки. Бихме искали да предадем ума му и да предадем ученията, които сме черпили от съвместния си ангажимент към другите. Цитат, който Свен често е използвал, е: „Ето как е животът и затова трябва да го вземете, смели, неплатени и усмихнати - въпреки всичко това“. Това остава Leitmotif, който ни придружава в трудни времена.

Подкрепата и обменът с други, които са имали подобен опит, са полезни в този процес. Следователно мемориалните събития са не само начин да скърбят, но и възможност за създаване и улавяне на колективни спомени. Четири години след смъртта си Свен остава част от нашите битки и ще живее в сърцата ни.