Тайният Завет на Дьониц: пъзел от немската история

<p> <strong> Тайният Завет на Дьониц: пъзел от немската история </strong> </p>

Наследник на Хитлер: Като „Последната воля“ от Карл Дьониц Бон, неспокоен

На 30 -годишнината от края на войната бившият велик адмирал Карл Дьониц пише „политическа воля“, което предизвика вълнение във федералната канцелария в средата на 1981 г. Хелмут Шмид, тогавашният канцлер по това време, е бил впечатлен и обясни, че документът няма „текущо значение“. Писмото беше противоречиво в правителствения център и беше предадено само на ръка, което подчерта чувствителността на темата.

Документът от 8 май 1975 г. е оценен като експлозивен от Манфред Ланщайн, тогавашният ръководител на федералната канцелария. Въпреки тези опасения, Шмит отказа да постави писането в своя сейф, което показва оценка, че той вижда политическите последици като леко. Това отношение обаче не беше тази на неговите служители, които държаха документа в продължение на няколко месеца, преди най -накрая да влезе в регистъра.

Въпреки че Дьониц се позовава на признаването на ролята си на държавен глава, тази основа за иск беше незаконна. Бившият адмирал погрешно вярваше, че съюзниците са признати, което е грубо погрешно преценка. Всъщност международното отношение към Дьониц беше противоречиво и британското правителствено агенти изразиха незаинтересованост към неговата личност малко след войната. Това неправилно преценка предизвика завещанието на Дьониц на абсурда всички други твърдения за политическата ситуация в Германия.

Анализът и реакциите на писането на Дьониц илюстрират колко сложен и сложен е политическият пост -отвоен период в Германия. Документът беше известен само на широката общественост през 2005 г., след което Федералният архив публикува текста през 2015 г. Той отразява амбивалентните спомени от нацистката ера и аргументите за взаимозависимостите на следвоенното управление. Самият Дьониц, който се сблъска с радикализиращите влияния, не приемаше сериозно завещателното си писмо и не се смяташе за „президент на Райха“, което отразява несигурността и репресиите на нацистката ера.