Защо най-горещият час от деня идва чак вечерта!

Защо най-горещият час от деня идва чак вечерта!

В разгара на лятото често си мислите, че обяд е най-горещото време. Много хора вярват, че максималните температури се достигат директно на най-високата позиция на слънцето. Но това е често срещано погрешно схващане, както Германската метеорологична служба (DWD) пояснява: температурният максимум обикновено настъпва между 17:00 и 18:00, дълго след като слънцето е достигнало своя пик около 13:30 часа. Резултатът? Неочаквана топлина, особено вечер.

Как се получава това сезонно забавяне? Отговорът може да се намери в съхранението на топлина в земята и въздуха. Докато слънцето грее, то не само загрява въздуха, но и земната повърхност. След това тази съхранена топлина се освобождава допълнително в продължение на часове, което води до това, че възприеманата топлина остава висока дори след залез слънце. Това е важно за нас, защото дори слънцето да загуби интензивност, вечерите пак могат да бъдат много топли.

Температурни максимуми в детайли

Поглед към времето в Германия показва, че юли е статистически най-топлият месец. Докато слънцето е най-високо през юни, земята вече е съхранила топлината през юли и я е отдала. Тези наблюдения потвърждават обясненията на експерти като Ханс Шипер, който подчертава, че температурните максимуми не се появяват веднага при най-високото ниво на слънчева радиация, а само когато всичко се е загряло правилно.

Освен това може да се наблюдава, че през зимата максималните стойности се достигат между 13 и 14 часа, докато през лятото това време пада до около 16 и 17 часа. Това повдига интересен въпрос: Кога е най-готиното време на деня? Изненадващо, това не е в полунощ или точно преди изгрев слънце, а всъщност по-късно, тъй като нощта продължава да се охлажда, докато първите слънчеви лъчи отново затоплят земната повърхност.

Метеорологични явления и тяхното тълкуване

Науката за времето е древно изкуство, което е приело очарователни форми през вековете. Хората винаги са използвали природни знаци, за да предсказват времето. Независимо дали росата сутрин показва слънчев ден или мравките се крият при лошо време, природата има свои собствени знаци. Римуваните метеорологични формули, известни още като „селски правила“, са разработени през Средновековието и все още се събират и изследват днес.

Науката е систематизирала всички тези наблюдения. Облачните форми са пример за това как можем да интерпретираме метеорологичните явления. Учените класифицират облаците в различни категории, от високи перести облаци, които показват топъл фронт с дъжд, до ниски слоести облаци. Тази класификация на облаците, заедно със съвременната метеорология, която се е развила от съвременните времена с разработването на нови измервателни инструменти като термометри и барометри, показва докъде сме стигнали.

Благодарение на напредъка в технологиите, от сателитни изображения до радарни станции, метеоролозите вече могат да правят прогнози за времето до една седмица предварително с до 90% точност. Това е съвсем различен вятър, когато вземете предвид колко голямо е влиянието на времето върху ежедневието ни.

Времето остава завладяваща тема, която ни предизвиква и изненадва всеки ден - и както винаги: прогнозирането на времето е едновременно изкуство и наука!