Иранците в Касел: Войната като надежда или страх от режима?
Статията подчертава гледните точки на иранската общност в Касел относно войната между Иран и Израел, техните надежди, страхове и желание за свобода.

Иранците в Касел: Войната като надежда или страх от режима?
Конфликтът между Иран и Израел също предизвика вълнение в Германия, особено в иранската общност. В Касел, например, има повече от 1100 иранци, които се идентифицират с текущите развития в различна степен. Много от тях таят надежда за смяна на режима в Иран, докато в същото време някои се страхуват да застъпват публично тези възгледи. Халед Мохтади, 81-годишен ирански изгнаник, силно е загубил контакта си с Иран поради строгите комуникационни ограничения на режима на моллите. От пристигането му в Германия през 1985 г. ситуацията в родината му се е променила драстично и нарастващите цени на храните са само един аспект.
Лейла Мохтади, дъщерята на Халед, която работи за мигрантски организации и е член на Консултативния съвет на чужденците, обобщава опасенията на иранците в Германия. „Живеем в постоянен страх от репресии от страна на режима“, казва тя. Иранският режим води война срещу Израел от десетилетия, който откри тревожна ескалация в настоящите атаки. Лейла вижда силно желание за свобода – особено сред по-младите поколения в Иран – и е убедена, че Ислямската република няма да оцелее в тази война. Освен това опасенията за цивилни жертви в Израел съвпадат с нарастващото желание за стабилност.
Реакцията на диаспората
В иранската диаспора мненията за атаките на Израел са разделени. Някои, особено монархисти, подкрепят военни действия срещу иранския режим, докато други, като иранския докторант Навид, който силно критикува режима, ясно отхвърлят бомбардировките срещу цивилни. „Иранският народ не иска да бъде освободен отвън, той се бори срещу своите потисници“, подчертава Неда Паябанди, кюрдка, която активно участва в организацията „Обединение за свобода на живота на жените“.
Междувременно Виталий Кивш, еврейски немско-израелец, също изразява подкрепата си за атаката на Израел. „Свалянето на режима в Техеран е от общ интерес както за Израел, така и за иранския народ“, казва Кивш, като признава необходимостта и двете общности в Германия да работят заедно в солидарност, за да не изострят допълнително конфликта. Наоми Тамир, студентка, е загрижена за хуманитарните последици, но вярва, че превантивният удар е неизбежен, за да се гарантира собствената й безопасност.
Дългосрочни перспективи на конфликта
Анализът на сегашното развитие предупреждава, че ситуацията може бързо да се влоши. Израел се стреми към военно-технологично превъзходство, но не може да гарантира, че ще нанесе решителни удари по ирански военни съоръжения. Потенциалът за регионално разпространение на конфликта е висок. Израелският премиер Бенямин Нетаняху даде да се разбере, че този конфликт ще продължи толкова дълго, колкото трябва. Междувременно Иран търпи тежки загуби и обмисля коригиране на военната си стратегия. Иран може да се опита да направи конфликта още по-разнообразен и болезнен за региона, включително като блокира стратегически важния Суецки канал, където се транспортират 20% от петрола в света.
Като цяло дипломатическото решение изглежда далече. Иранският външен министър даде знак, че Иран ще спре атаките си, ако Израел направи същото. Но в момента не се виждат реални дипломатически инициативи, които биха могли да успокоят този конфликт. САЩ, от друга страна, гледат на ситуацията с известна благосклонност към военно отслабване на Иран, което може да изостри напрежението спрямо режима. Въпреки това, надеждата на израелското ръководство, че иранският народ ще въстане срещу режима на моллите, може да остане неизпълнена в дългосрочен план.