Крис Гуефрой: Последна жертва на стената - трагична съдба

Крис Гуефрой: Последна жертва на стената - трагична съдба

Berlin-Treptow, Deutschland - През нощта от 6 февруари 1989 г. двама млади източни берлинери, Крис Гефрой и Кристиан Гаудиан, направиха опит за бягство на запад. Гефрой, само на 20 години, мечтаеше за живот в Америка. Първоначално той искаше да стане актьор или пилот, но властите на ГДР попречиха да отидат в гимназията. Вместо това той работи като сервитьор и имаше желание да изпита свобода. По -късно той получи информацията, че командването на стрелбата е изложена на граничните войски. Тази информация обаче се оказа грешна.

В споменатата вечер около 10:30 ч. Гефрой и Гаудиан стигнаха до градинската колония на разпределението „Хармоний“ в Берлин-Трептоу. Със котвите на самостоятелно изработени отпадъци те надвиха първата стена за сигурност на границата. Когато се опитаха да се изкачат на последната ограда, те задействаха аларма под сигналната ограда, те бяха открити от граничните войски. 22 изстрела паднаха в 11:39 ч. Крис Гефрой беше ударен в гърдите и умря на място. Кристиан Гаудиан беше ранен на крака и след това арестуван. По -късно той получи присъда от затвор от три години заради „опит за незаконен граничен преход в трудния случай“.

Последна жертва на командата за стрелба

Крис Гуефрой е последната известна жертва на командата за стрелба на Берлинската стена. Тази плашеща статистика е част от дългосрочна история, свързана с много други жертви. Например Ида Сикман, една от първите жертви, изскочи от прозорец с надеждата на полет на 22 август 1961 г. и се поддаде на контузиите си. Първият бежанец, Гюнтер Лифтин, е застрелян на 24 август 1961 г. Смъртта на Питър Фехтер, който е сериозно ранен през 1962 г. в земята на никой човек през 1962 г., илюстрира бруталната реалност на граничния режим и бездействието на Запада по време на Студената война. Политиката на малки стъпки трябва да създава човешки отношения между Източна и Западна Германия, за да се преодолее в крайна сметка разделението, докато хиляди хора продължават да умират от „антифашистката защитна стена“.

Както обясняват историците и археолозите от фондация Берлин Мауер [BPB.de], те са документирани между 264 и 421 смъртни случаи. Тези броя на жертвите обаче са противоречиви, тъй като варират в зависимост от източника на данни. Дискусиите за броя дори стигат досега, че също могат да бъдат включени гранични пазачи, които се самоубиха. Въпреки това, широката научна обработка на смъртните случаи на Берлинската и вътрешната германска граница започва едва след края на века. Пътят към диференциран възглед на групите жертви, както тематизират историците, може да бъде разделен на три категории: жертви на нелегитимна държавна власт, причини смърт и други смъртни случаи във връзка с граничния режим.

Опитът за прикриване

След смъртта на сина си Карин Гуефрой беше подложен на натиск от властите на ГДР. Два дни след инцидента тя научи за трагичната съдба на сина си. Правителството на ГДР се опита да прикрие обстоятелствата, а министърът на Стаси Ерих Милке се извини в писмо с шефа на Сед Ерих Хонекер за инцидента. Този инцидент се е случил само осем месеца преди падането на Берлинската стена, която трябваше да започне нова ера на свобода.

Интензивните исторически изследвания и скоро публикуваните резултати от фондацията на Берлинската стена и архива на Германия през 2025 г. могат да помогнат за задълбочаването на разбирането на жертвите на граничния режим. Д -р Герхард Сийлър, който ръководи отдела за изследвания и документация, ще насърчи и продължи дебатите относно критериите за определяне на жертвите, за да оцени адекватно тази тъмна част от германската история.