Добив на уран в Швеция: Правителството обещава сигурност въпреки протестите!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Швеция вдига забраната за добив на уран, предизвиквайки рискове за околната среда и протести на местните жители. Важно за осигуряване на суровини.

Schweden hebt das Uranabbauverbot auf, was Umweltrisiken und Proteste von Anwohnern zur Folge hat. Wichtig für Rohstoffsicherung.
Швеция вдига забраната за добив на уран, предизвиквайки рискове за околната среда и протести на местните жители. Важно за осигуряване на суровини.

Добив на уран в Швеция: Правителството обещава сигурност въпреки протестите!

В новаторски и противоречив ход, шведското правителство под ръководството на министър-председателя Улф Кристерсон отмени забраната за добив на уран. Решението, взето с тясно мнозинство в шведския Риксдаг, бележи отклонение от предишното постепенно спиране на ядрената енергия и вече предизвика широк спектър от реакции. Президентът Кристерсон и неговото дясноцентристко правителство виждат тази стъпка като необходимост, за да осигурят суровините, необходими за производството на енергия и да направят Швеция по-независима от вноса на уран. [Tageblatt] съобщава, че Шведските демократи, които проявяват силен интерес към този въпрос, подкрепят правителството и се противопоставят на възобновяемата енергия.

С новооткритите възможности потенциалните находища на уран също попадат на фокус. В централна Швеция, канадската минна компания District Metals има перспектива за вторите по големина запаси от уран в света. Територията му съдържа внушителните 4,3 милиарда тона уранови ресурси. Не е чудно, че вече са се появили конкретни заинтересовани страни, особено в региона Jämtland, където има опасения от местни жители и еколози. Кампания с гражданска подписка събра около 28 000 гласа за борба срещу демонтажа.

Притесненията на жителите

Протестите в Jämtland показват, че населението в региона не иска просто да стои и да не прави нищо. Асоциацията Naturskyddsföreningen Jämtland предупреждава за потенциално сериозни въздействия върху качеството на въздуха, почвата и водата. Председателят Улф фон Сидов също критикува, че мненията на жителите не са взети под внимание в достатъчна степен. Предстои да видим дали гласът на жителите ще бъде чут при вземането на решения или правителството ще продължи да използва предимно икономически аргументи.

Екологичните организации са загрижени за проекта, тъй като добивът на уран се счита за риск за здравето и вреден за околната среда. По-специално, когато се извлича уран, се използват химически вещества, които могат да отделят газ радон и тежки метали. И това повдига въпроси за това колко безопасна ще бъде питейната вода, особено от Storsjön. Мнозина се опасяват, че методът може да доведе до опасно замърсяване в находищата на стипца.

Политически мотиви и перспективи

Шведското правителство аргументира необходимостта от международна солидарност, включително за подкрепа на украинските атомни електроцентрали. Министърът на икономиката Еба Буш подчертава стратегическото значение на достъпа до уран за Швеция. В този контекст осъзнаването, че находищата на уран са разпространени в цяла Швеция, също би могло да създаде стимул за международните инвеститори. Остава обаче въпросът дали добивът в община Берг в Storsjön, където вече бяха изразени сериозни опасения, може да продължи напред въпреки липсата на съгласие от жителите.

Министърът обяви, че ще намали процедурите, изискващи съгласие, което потенциално би могло да позволи решение за добив без съгласието на населението. Стъпка, която е вероятно не само да предизвика политически вълни на местно ниво, но също така може да има трайно въздействие върху световния пазар на уран. Ако предпоставките за намалението през 2026 г. вече се обсъждат толкова интензивно, изглежда, че има горещ картоф на масата в шведската политика.

Като цяло, повторното разрешаване на добива на уран със сигурност представлява повратна точка за Швеция. Как ще се съчетаят политическите решения във връзка с опасенията на гражданите и околната среда, остава вълнуващо и следващите месеци могат да бъдат решаващи за бъдещата енергийна политика на страната.