Критика към Кльокнер: Бундестагът бойкотира CSD и флага на дъгата!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Президентът на Бундестага Кльокнер забрани участието в CSD 2025 в Берлин, което предизвика критики. Queernet-RLP изисква равни права.

Bundestagspräsidentin Klöckner verbietet Teilnahme an CSD 2025 in Berlin, löst Kritik aus. Queernet-RLP fordert Gleichberechtigung.
Президентът на Бундестага Кльокнер забрани участието в CSD 2025 в Берлин, което предизвика критики. Queernet-RLP изисква равни права.

Критика към Кльокнер: Бундестагът бойкотира CSD и флага на дъгата!

Решението на председателя на Бундестага Юлия Кльокнер (ХДС), че администрацията на Бундестага няма да участва в Деня на улица Кристофър (CSD) в Берлин тази година предизвиква вълни и предизвиква широка критика в ЛГБТИ общността. Кльокнер забрани на служителите на Бундестага да участват в демонстрацията като разпознаваема група и също така не позволи издигането на знамето с дъга върху сградата на Райхстага в деня на събитието. Тя обвърза действията си с изискването за неутралност и посочи, че администрацията на Бундестага няма право да участва в политически демонстрации и публични събрания, докато служителите, които не са на работа, разбира се, могат да участват. Това решение беше взето въпреки предишната традиция администрацията на Бундестага винаги да показва силно, видимо присъствие в ЦДЦК в Берлин през последните години. Асоциацията на Berliner CSD подчертава, че оттеглянето се разглежда като „активно отхвърляне на странната видимост“ и настоява Кльокнер да направи публично изявление, за да изясни позицията си. [SWR] съобщава, че Кльокнер вижда това като част от нейното задължение за неутралитет.

В Рейнланд-Пфалц реакцията на решението на Кльокнер е също толкова ясна. Асоциацията на ЛГБТИ групите, Queernet-RLP, остро разкритикува действието, като Йоахим Шулте, говорител на Queernet-RLP, заяви, че решението на Klöckner служи на социална тенденция, която ограничава свободата на хората. В допълнение, куиър представителят на Кобленцер Патриша Педерзани отбеляза, че LGBTQI не е идеологическа конструкция, а по-скоро част от идентичността, като по този начин постави под въпрос възгледа на Кльокнер за неутралност. Председателят на парламента на провинция Рейнланд-Пфалц Хендрик Херинг (SPD) също приема сериозно Кльокнер. Той вижда Центъра за изследване на демокрацията като незаменим символ на равенство и уважение и като част от задължението на държавата да защитава queer хората. Това значение за обществото като цяло е подчертано и в Бад Кройцнах, където градските администрации като Майнц, Нирщайн и Бинген подкрепят CSD. Стефан Буц, организатор на CSD в Бад Кройцнах, описва решението на Кльокнер като грешен сигнал.

Корените на Christopher Street Day

Денят на Кристофър Стрийт има своите корени в протестите на ЛГБТИ движението, започнали в Германия в началото на 20 век. Ключов момент беше полицейското безредие в Stonewall Inn в Ню Йорк през 1969 г., където ЛГБТИ хората се съпротивляваха на дискриминацията. Година по-късно, на 28 юни 1970 г., се състоя първият „Ден на освобождението на Кристофър Стрийт“, който се смята за първата демонстрация на прайда и сега се празнува по целия свят със стотици хиляди участници. Юни, официалният месец на гордостта, прави силно изявление относно видимостта и правата на ЛГБТИ общностите. Въпреки че правната ситуация е постигнала напредък в много страни - като брака за всички в Германия - все още има много неизпълнени изисквания. Те включват, наред с други неща, въвеждането на закон за самоопределение и реформи в закона за родителството. Атаките срещу ЛГБТИ хора остават сериозен проблем, което прави непрекъснатия протест и солидарност по време на събитията на прайда от съществено значение. [Amnesty] посочва, че въпреки някои положителни развития, като най-големия прайд парад в Молдова, има дълбоки репресии срещу ЛГБТИ активисти в други страни като Русия и Турция.

На този фон, във време, когато видимостта и защитата на правата на ЛГБТИ хората са по-важни от всякога, решението на Кльокнер се възприема като стъпка назад. Центърът предлага не само място за празнуване на многообразието, но е и основен форум за протест срещу дискриминацията и за равенство. Следователно искането за пълно равенство и зачитане на идентичността на всички хора остава централно и актуално.