Феминистка утопия: Куинс на Дните на Шилер в Дортмунд!

Феминистка утопия: Куинс на Дните на Шилер в Дортмунд!

В рамките на тазгодишните Дни на Шилер в Дортмунд нашумява постановката „Кралици”. В спектакъла си режисьорката Мари Сенф представя класическите персонажи от „Мария Стюарт” на Шилер в изцяло нова светлина. Вместо очаквания щастлив край, продукцията отвежда публиката в свят, съчетаващ митични и футуристични елементи. В началото на спектакъла Елизабет I и Мария Стюарт се появяват от огромна скулптура на утробата, което вече сигнализира ясно изявление за феминистката гледна точка на творбата. Патриархалният полов ред, който е силен в оригинала на Шилер, е поставен под въпрос. Както съобщава Rheinpfalz, тази постановка е не само адаптация, но и критична ревизия на консервативните джендър теории, които авторът пропагандира през 18 век, и по този начин представлява мост към феминистките литературни изследвания.

Но какво представляват феминистките ревизии? Поглед към литературата показва, че исторически адаптации на „Мария Стюарт“ като „Елизабет“ на Шарлот Бърч-Пфайфър и „Мария Стюарт в Шотландия“ на Мари фон Ебнер-Ешенбах вече поставят женската гледна точка в центъра. Тези произведения не само развиха потенциала на феминисткото разглеждане, но също така подхраниха дискусията за канонизирането на женската литература. Тези аспекти се разглеждат подробно в литературните изследвания, например от Барбара Бекер-Кантарино. Фокусът върху ролите на половете и критичното изследване на структурите на мъжкото господство са централни теми в нейната работа.

Огледало на половите роли

Феминистката гледна точка, която е особено ясна в „Куинс“, е резултат от години на дебати относно половата идентичност и еманципацията на жените. В своите анализи Бекер-Кантарино критикува традиционно доминираната от мъже литературна наука, която често обезценява жените и техните произведения. Контролът на писателите мъже върху литературната продукция на жените, който тя описва като „цензура на пола“, остава централен момент в дискусията за равенството на половете в литературата.

Представянето на жените като идеализирани или демонизирани фигури през Средновековието помогна за укрепването на стереотипните роли на половете. Бекер-Кантарино използва пример, за да опише как образът на жената постепенно се променя от социалните промени през 18-ти и 19-ти век. Производството на литература от жени води до по-диференциран образ на жените и поставя под въпрос патриархалните структури на времето.

Излитане в нови измерения на театралното изкуство

Комбинацията от съвременен театър и задълбочен литературен анализ внася глътка свеж въздух във фестивала и подканва публиката към размисъл. Спектакълът „Кралици” се превръща във впечатляващ пример за това как постановките могат да се използват и като платформа за социални дискусии – в духа на вечните теми на Шилер.