Вземане на заложници в Мюнхен: Смъртоносният банков обир от 1971 г.!
На 4 август 1971 г. Димитри Тодоров и съучастници ограбват банка в Мюнхен, вземат заложници и довеждат до драматична полицейска операция.

Вземане на заложници в Мюнхен: Смъртоносният банков обир от 1971 г.!
На 4 август 1971 г. група банкови обирджии атакуват Deutsche Bank на Prinzregentenstrasse в Мюнхен, предизвиквайки скандал, който смая нацията. Двама маскирани мъже, Димитри Тодоров и Ханс Георг Рамелмайр, влязоха в банката и взеха общо 18 заложници, включително касиера Лудвиг Келнхофер, който се подготвяше за важен лекарски преглед. Извършителите поискаха два милиона германски марки и бърз автомобил за бягство, използвайки заложниците си като живи щитове. По информация от ZDF Полицията беше напълно неподготвена за този тип вземане на заложници.
В часовете на вземането на заложници около 5000 зяпачи се събраха пред банката, някои от които наблюдаваха зрелищното събитие незащитени. За успокояване на ситуацията на заложниците беше предложено шампанско, докато настроението варираше между страх и смътна надежда. Очевидно все още е имало много организационни проблеми в пионерските дни на подобни операции. Липсваше опит и трябваше да се създават импровизирани оперативни центрове. Комуникацията между службите за спешна помощ беше накъсана и вземащите решения, включително главният прокурор Ерих Сехсер, трябваше непрекъснато да променят тактиката си. Франц Йозеф Щраус и държавният секретар на вътрешните работи Ерих Кисъл наблюдаваха събитието на живо от ресторант и показаха колко е развълнувана страната.
Ескалацията на ситуацията
Когато нещата ескалираха малко преди полунощ и автомобилът за бягство беше предоставен, трагедията започна. Rammelmayr напусна банката със заложник, докато полицаи откриха огън в критично решение. Рамелмайр беше смъртоносно прострелян, а заложницата му Ингрид Репел почина въпреки спешната операция. Тодоров обаче остана в банката с останалите заложници и в крайна сметка беше арестуван, когато екипите за спешна помощ нахлуха в сградата. Инцидентът доведе до въвеждането на нови закони за отвличане с изнудване и вземане на заложници в Германия и създаването на специални специални групи, SEK, които да бъдат по-добре подготвени в бъдеще.
Атаката остави траен отпечатък в цялата страна и събитията бяха описани в документалния филм „XY история“ през 2025 г. Модераторът Свен Вос интервюира бившия заложник Лудвиг Келнхофер и съпругата му, които ни дадоха представа за драматичните часове. За Тодоров престоят му в затвора приключи с предсрочно освобождаване след 22 години. Той беше осъден на доживотен затвор за изнудване, пет обвинения в опит за убийство и фалшиво лишаване от свобода, което подчертава сериозността на престъпленията му и създава смразяващо впечатление за опасностите на престъплението.
Развитието на вземането на заложници в Германия
С оглед на текущата статистика на Федералната служба на криминалната полиция, темата за вземането на заложници остава изключително актуална. От 2014 г. до 2024 г. тези инциденти в Германия са се променили значително. Statista съобщава в проучване, че броят на вземанията на заложници, регистрирани от полицията, показва значителни колебания. Осъзнаването на тези тежки престъпления се е увеличило и със събитията от 1971 г. като повратна точка, развитието продължава да се следи отблизо.
Банковият обир в Мюнхен не само остава значимо събитие в историята на германската престъпност, но също така оказва трайно влияние върху действията и процедурите на полицията. Поуките от този инцидент се усещат и днес.