Джон Хенри Нюман: Нов доктор на Църквата за нашето време!

Джон Хенри Нюман: Нов доктор на Църквата за нашето време!

С тържествен акт на 5 ноември 2025 г. в Регенсбург Джон Хенри Нюман ще бъде назначен за 38-ия доктор на католическата църква. Тази тържественост на всички светии е белязана от признателността на папа Лъв XIV за културното и духовно величие на Нюман и назначаването му за съпокровител на образованието, заедно с Тома Аквински. Това важно признание идва след обявяването на Нюман за блажен от папа Бенедикт XVI. през 2010 г. и канонизирането му за светец от папа Франциск през 2019 г., което подчертава влиянието му върху Католическата църква. Както bistum-regensburg.de също съобщава, Нюман е описан като учител по съвест и обновител на разума, както и като човек, който учи на връзката между мисълта и вярата.

Основна грижа на Нюман е ролята на съвестта, която той описва като „първоначалния представител на Христос в душата“. Неговите възгледи за образованието са също толкова кратки: той го определя като състояние на ума, в което човек вижда цялото във всичко. Този подход изглежда особено уместен във времена на криза, които Европа преживява в момента. Самият папа Лъв XIV подчертава неотложността на образованието за борба с нихилизма, което придава на философията на Нюман ново измерение.

Пътят към корените на вярата

Нюман израства в англиканско семейство и преживява дълбока криза на вярата. Чрез книгата „Силата на истината“ той намира пътя си обратно към своята вяра, което ще даде началото на по-късното му обръщане към Католическата църква на 9 октомври 1845 г. Той ръководи „Оксфордското движение“, което има за цел да върне англиканството към основните му корени. Нюман критикува либерализма в религията и развива „догматичния принцип“, според който истината не идва от субекта, а от съществата.

В разсъжденията си върху традицията Нюман скицира разбиране, което разглежда реформата като растеж, а не като отклонение от същността на вярата. Тази мисъл съчетава научно познание и духовно прозрение и е отразена и в подхода на преподаване, който той разпространява. Джоузеф Ратцингер, бившият папа Бенедикт XVI, призна значението на Нюман за единството на вярата и разума и оцени неговия принос към теорията и практиката на образованието.

Вечна светлина и свидетелство за вяра

По-дълбокото значение на вярата и ролята на светлината в живота на хората са други теми, които дълбоко развълнуваха Нюман. Влиянията на библейските писания, като тези от Евангелието на Йоан, които говорят за важността на „Словото” и светлината, също се отразяват в учението на Нюман. Евангелистът описва, че в началото беше Словото и че чрез това Слово всичко беше създадено. Тази идея, че светлината свети в тъмнината и не може да преодолее тъмнината, намира резонанс в мисленето на Нюман, което се върти около търсенето на истината. С това послание Нюман взема в ръка светлината, така да се каже, която трябва да води хората към знанието и поставя тази мъдрост в контекста на настоящето.

Като се има предвид делото на живота на Нюман и неговите философски размисли, става ясно, че назначаването му за доктор на Църквата е не само лична чест, но и силен сигнал към обществото. Особено в трудни времена, Нюман носи вятър на промяна, който може да има трайно въздействие както върху образователната система, така и върху духовния живот. Неговият принос продължава да живее и ни кани да се борим с въпросите на вярата, познанието и търсенето на истината.