Пазете историята си: Експерти предупреждават да не се събарят исторически сгради!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

На 7 октомври 2025 г. експертът Кристоф Вандерер говори във Витценхаузен за защитата на паметниците и обновяването на исторически сгради в квартал Werra-Meißner.

Am 7.10.2025 sprach Experte Christof Wanderer in Witzenhausen über Denkmalschutz und die Sanierung historischer Gebäude im Werra-Meißner-Kreis.
На 7 октомври 2025 г. експертът Кристоф Вандерер говори във Витценхаузен за защитата на паметниците и обновяването на исторически сгради в квартал Werra-Meißner.

Пазете историята си: Експерти предупреждават да не се събарят исторически сгради!

Значението на опазването на паметниците и обновяването на историческите сгради бяха във фокуса на лекция на Кристоф Вандерер в Историческата асоциация Виценхаузен. Специалистът по фахверково и глинено строителство предупреди спешно срещу бързото разрушаване на сгради, които се възприемат като грозни. Използвайки успешни примери като Mühlstrasse 13 и Walburger Strasse 19, той изясни, че в старите къщи често има неочаквани съкровища, които си струва да бъдат запазени. Особено вълнуващо беше представянето на макет на къщата на Walburger Straße 19, която някога е била месарница и беше представена от Карл-Лудвиг Дирксен. Подобни проекти за обновяване не са само въпрос на опазване, но и на идентичността на региона.

Уондърър, който също има преподавателска длъжност и е ръководител на национално известна строителна компания от дърво и глина, посочи Венецианската харта, която поставя основите за опазване на архитектурните паметници още през 1849 г. Тази харта не е загубила значението си до днес и оформя дискусията за защита на паметниците в Европа. Той гарантира, че ценни исторически елементи не са просто пожертвани за модерността.

Ресурсоспестяваща работа в защитата на паметниците

Обратно към практическите аспекти: Уважителното отношение към историческите сгради и пестенето на ресурси са същността на обновяването. Wanderer подчертава, че продължителността на живота на една къща е значителна: докато черупката издържа до 150 години, можете да очаквате продължителност на живота от 70 до 120 години за дървения интериор, а покривите имат средно влошаване от около 50 години. Това показва необходимостта от сътрудничество с органа за защита на паметниците в района Werra-Meißner, за да се запази ценната субстанция на наследството.

Щефен Гугенбергер, сертифициран „реставратор на занаяти“ и друг експерт по исторически сгради, е съгласен с тези идеи. Според неговия бранш реставрацията на паметници изисква специализирани знания, които надхвърлят уменията на занаятчия. Първите важни стъпки са документирането и оценката на съществуващата строителна конструкция и създаването на добре обмислена концепция за възстановяване. Идеите и предложенията на Gugenberger винаги се развиват въз основа на Венецианската харта, която е международно призната насока за опазване на паметниците. Това не само зачита историята, но също така ясно определя как трябва да се работи с културното наследство.

Венецианската харта: Ръководство за опазване на паметниците

Венецианската харта, приета на Isola di San Giorgio Maggiore във Венеция през 1964 г., се счита за един от най-важните текстове в областта на опазването на паметниците. В него се посочва, че структурните намеси не трябва да променят структурата и формата на паметниците и призовава за цялостна защита на околното пространство. Това включва както отделни паметници, така и градски и селски ансамбли. Ясно е: отговорността за културното наследство е на цялото човечество, което дължи опазването му на бъдещите поколения. Друго важно изявление в хартата е, че реконструкциите са разрешени само под формата на анастилоза, т.е. повторно сглобяване на съществуващи части.

В заключение, възстановяването и опазването на историческите сгради е сложна, но изключително важна задача. Независимо дали чрез респективно обновяване или чрез професионални мерки за обновяване – вниманието към детайла и познаването на историята и архитектурата трябва да вървят ръка за ръка. По този начин културната идентичност остава жива и съкровищата на нашето минало се съхраняват.