Технологична зависимост: Германия се бори за цифров суверенитет!

Технологична зависимост: Германия се бори за цифров суверенитет!

Цифровата промяна държи германската икономика здраво в хватката си, но пътят към цифровия суверенитет далеч не е утъпкан. Днес, 12 август 2025 г., е ясно, че Германия остава силно зависима от облачни решения и технологии от чужбина. Президентът на Федералната служба за информационна сигурност (BSI), Клаудия Платнер, подчертава необходимостта от строги механизми за контрол, за да се намалят тези зависимости. „Крайно време е за ясна стратегия по отношение на закупуването на технологии от чужбина“, заявява тя, посочвайки предизвикателствата, породени от Закона за облака на САЩ. Това позволява на американските власти да имат достъп до данни, независимо къде се съхраняват. Според Radiowestfalica е договорено сътрудничество между BSI и Google Cloud за разработване на сигурни облачни решения. Това партньорство обаче е противоречиво, защото крие потенциал за изнудване от правителството на САЩ.

Зависимостта от международните технологични компании се отразява и във факта, че американските компании са инвестирали много повече в нови технологии през последните десет години, отколкото техните германски колеги. Поради това Plattner призовава не само за мерки за криптиране на чувствителни данни, но и за потребителите да имат суверенитет върху своите ключове, за да предотвратят неконтролирано изтичане на данни.

Държавни стратегии и местно развитие

На регулаторно ниво дискусията относно цифровия суверенитет в Германия беше възобновена, по-специално чрез въвеждането на общоевропейски правила за AI модели на 2 август 2023 г. Те имат за цел да гарантират прозрачност и сигурност при използването на AI. Но в Германия липсва яснота кой в ​​крайна сметка е отговорен за сигурността на тези системи. BSI и Федералната мрежова агенция са отговорни за вземането на бързи решения.

Федералният облак предлага на германските власти високо ниво на контрол, но за да подобрят цифровия суверенитет, експертите разчитат на многооблачни стратегии. Според Cloudahead, тези стратегии могат да помогнат за намаляване на зависимостите от конкретни доставчици. Мултиоблачните подходи позволяват по-гъвкаво използване на облачните ресурси, като същевременно се вземат предвид индивидуалните нужди при създаването на ИТ стойност.

Важно е компаниите да проектират своята софтуерна архитектура, така че да могат автоматично да преминат към алтернативен облак, ако основният доставчик на облак се провали. Това трябва да включва и съзнателна комбинация от външни и вътрешни услуги, за да се гарантира определено ниво на сигурност.

Вътрешно технологично развитие и предизвикателства

Цифровият суверенитет се разглежда като ключов стратегически въпрос в европейската индустриална политика. За да не бъдат зависими от чуждестранни доставчици, европейските компании трябва сами да вземат мерки. AP Verlag подчертава, че интегрирането на регулаторни рамки и патентовани технологични разработки е от голямо значение. Компаниите не само трябва да спазват законовите изисквания, но и да гарантират, че техните облачни решения са икономически жизнеспособни, сигурни и ефективни.

Предизвикателствата са на много нива: от скалируемост през иновации до регулаторни изисквания. Нововъведеният Закон за данните, Закон за изкуствения интелект и Директивата NIS2 повдигат сложни въпроси, които трябва да бъдат разгледани от компаниите. Тези закони изискват прозрачност и безопасни практики при работа с данни и изкуствен интелект. Необходима е ясна рамка за действие не само за поддържане на темпото във време на нарастваща необходимост от цифров суверенитет, но и за получаване на надмощие в международната конкуренция.

В обобщение, едно нещо е ясно: цифровият суверенитет не е самоцел, а по-скоро бизнес необходимост. Компаниите трябва да могат да контролират местоположението на своите данни и правата за достъп, за да могат да действат дори в кризисни ситуации.