Новото правителство на Франция в кризисен режим: Бюджетен дебат и недоверие!

Новото правителство на Франция в кризисен режим: Бюджетен дебат и недоверие!

Франция е изправена пред политически бурна седмица, тъй като новоназначеното правителство на премиера Себастиен Лекорну трябва да отговори на поредица от предизвикателства. Кабинетът беше назначен в неделя вечерта и още от самото начало има гореща тема в очакване: Бюджетът на силно задлъжнялата страна трябва да бъде съставен. Финансовите условия са напрегнати. При 114 процента Франция има третото най -високо съотношение на дълга в ЕС, точно зад Гърция и Италия, което не прави ситуацията по -лесна. В допълнение, правителствените разходи са сред най-високите в Европа, което прави нуждата от добре обмислен план за строги икономии още по-неотложни, тъй като антените Unna доклади.

Особено експлозивна е опасността от вот на доверие, обявена тази седмица от лявата партия La France Insoumise (LFI) и десния национал на Rassemblement (RN). Успехът на това приложение може до голяма степен да зависи от правителствената декларация на Лекорну. Първоначално Lecornu искаше да представи бюджетния си проект на парламента в понеделник. Това обаче изисква предишно заседание на кабинета, което не може да се проведе до вторник поради пътуването на президента Макрон до срещата на върха в Газа в Египет. Ако правителството не представи устойчив бюджет, Франция може да се окаже без одобрен бюджет в края на годината, което допълнително би разтърсило политическия пейзаж.

Високо напрежение в Народното събрание

Политическата ситуация в Народното събрание е напрегната. LeCornu обяви преходно правителство, за да може да представи бюджет преди края на годината, но остава верен на профила на десния център. Въпреки че консерваторите са решили да не участват повече в правителството, те са готови да подкрепят законодателните предложения. Това обаче се случва под натиск от опозицията, която допълнително се затопва с критика на президента Макрон и планираните спестявания от 43,8 милиарда евро в предстоящия бюджет. These savings are also the reason why former Prime Minister François Bayrou wanted to ask a vote of confidence in parliament on September 8th, which shows how precarious the government's position is, as Tagesschau highlights.

Достоверността на Лекорну зависи до голяма степен от способността му да управлява тази политически и икономически чувствителна ситуация. Няколко партии, включително RN, LFI, Зелените и комунистите, вече обявиха, че ще гласуват срещу правителството. Байро вече можеше да повтори опита на своя предшественик Мишел Барние, който беше свален с вот на без доверие в края на 2024 г., след като правителството нямаше собствено мнозинство в парламента.

Финансови условия и произтичащите от това предизвикателства

Финансовото положение във Франция остава централен въпрос. През 2024 г. публичният дълг е около 3,3 трилиона евро, а бюджетният дефицит е притеснителен 5,8 процента от БВП. Докато Германия се справя много по -добре със съотношението на дълга от над 62 процента, икономистите предупреждават, че германският национален дълг също може да нарасне в бъдеще. [Deutschlandfunk] (https://www.deutschlandfunk.de/frankreich- дълг криза-staatsfinanzen-eurozone-finanzunternehmen-100.html) подчертава, че сложният политически пейзаж във Франция за трима равни блокове.

Самият Макрон не само е изправен пред критиката поради бюджетната ситуация, но особено поради противоречивата пенсионна реформа, която предвижда повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 до 64 години. Тази мярка имаше за цел да помогне за справяне с дефицита, но предизвика недоволство сред мнозина. Опозицията вече изпрати ясни сигнали, че тук са необходими подобрения. Остава да видим дали Лекорну и неговият кабинет могат да получат циркулирането на несигурността или дали новата политическа турбулентност е неизбежна.