Новото правителство на Франция в режим на криза: бюджетен дебат и недоверие!

Новото правителство на Франция в режим на криза: бюджетен дебат и недоверие!

Франция е изправена пред политически турбулентна седмица, тъй като новоназначеното правителство на премиера Себастиен Лекорню трябва да отговори на редица предизвикателства. Кабинетът беше назначен в неделя вечерта и още в началото го чака гореща тема: трябва да се състави бюджетът на силно задлъжнялата държава. Финансовите условия са напрегнати. Със 114 процента Франция има третото най-високо съотношение на дълг в ЕС, веднага след Гърция и Италия, което не прави ситуацията по-лесна. Освен това държавните разходи са сред най-високите в Европа, което прави необходимостта от добре обмислен план за икономии още по-спешна, както съобщава Antenne Unna.

Особено експлозивна е опасността от вот на недоверие, обявен тази седмица от лявата партия La France Insoumise (LFI) и дясната Национално събрание (RN). Успехът на това приложение може до голяма степен да зависи от правителствената декларация на Lecornu. Първоначално Лекорну искаше да внесе проектобюджета си в парламента в понеделник. Това обаче изисква предварително заседание на кабинета, което не може да се състои до вторник поради пътуването на президента Макрон до срещата на върха в Газа в Египет. Ако правителството не успее да представи устойчив бюджет, Франция може да се окаже без одобрен бюджет в края на годината, което допълнително ще разклати политическия пейзаж.

Високо напрежение в Народното събрание

Политическата обстановка в Народното събрание е напрегната. Лекорню обяви преходно правителство, за да може да представи бюджет преди края на годината, но остава верен на десноцентристкия си профил. Въпреки че консерваторите решиха да не участват повече в правителството, те са готови да подкрепят законодателни предложения. Това обаче се случва под натиска на опозицията, която допълнително се нажежава с критиките към президента Макрон и планираните икономии от 43,8 млрд. евро в предстоящия бюджет. Тези спестявания са и причината бившият премиер Франсоа Байру да иска да поиска вот на доверие в парламента на 8 септември, което показва колко несигурна е позицията на правителството, както подчертава Tagesschau.

Доверието на Lecornu зависи до голяма степен от способността му да управлява тази политически и икономически чувствителна ситуация. Няколко партии, включително RN, LFI, Зелените и комунистите, вече обявиха, че ще гласуват против правителството. Байру вече можеше да повтори опита на своя предшественик Мишел Барние, който беше свален с вот на недоверие в края на 2024 г., след като правителството нямаше собствено мнозинство в парламента.

Финансови условия и произтичащите от тях предизвикателства

Финансовата ситуация във Франция остава централен въпрос. През 2024 г. публичният дълг беше около 3,3 трилиона евро, а бюджетният дефицит е тревожните 5,8 процента от БВП. Докато Германия се справя много по-добре със съотношение на дълга от над 62 процента, икономистите предупреждават, че германският държавен дълг също може да нарасне в бъдеще. [Deutschlandfunk](https://www.deutschlandfunk.de/frankreich-Debt Crisis-staatsfinanzen-eurozone-finanzunternehmen-100.html) подчертава, че сложният политически пейзаж във Франция - характеризиращ се с три еднакви блока в Националното събрание - затруднява намирането на решения на належащия проблем с дълга.

Самият Макрон е изправен пред критики не само заради състоянието на бюджета, но най-вече заради противоречивата пенсионна реформа, която предвижда повишаване на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години. Тази мярка имаше за цел да помогне за справяне с дефицита, но предизвика недоволство сред мнозина. Опозицията вече даде ясни сигнали, че и тук има нужда от подобрения. Остава да се види дали Льокорню и неговият кабинет ще успеят да накарат несигурността да циркулира или предстоят нови политически турбуленции.