Иран на ръба: икономическа криза и война заплашват да разделят страната!
Статията подчертава икономическото въздействие на атаките на Израел срещу Иран, усложнено от санкции и корупция.

Иран на ръба: икономическа криза и война заплашват да разделят страната!
Ситуацията в Иран се влоши драстично през последните няколко дни. Преди седмица Израел започна военна атака срещу ирански съоръжения, която имаше многобройни въздействия върху страната и нейния народ. Тези атаки бяха насочени както към военни съоръжения, така и към противоречивата ядрена програма на Иран. Особено засегнати са основните обекти за производство на нефт и газ, включително газовото поле Южен Парс и рафинерията Asaluyeh, които бяха бомбардирани FAZ докладвани.
Незабавният ефект от тези атаки беше драматичен спад на иранския риал, който падна с 18 процента по време на първоначалните удари. За да стабилизира дестабилизираната валута, правителството забрани валутната търговия и уебсайтовете вече нямат право да показват информация за цените на долари или криптовалути. Освен това иранската централна банка се опитва да противодейства на възможно изтичане на капитал, докато фондовият пазар е в застой. Бензинът се ограничава в бензиностанциите в страната, което води до дълги опашки и допълнително обтяга и без това напрегнатия икономически климат.
Икономическа мизерия и продължаващи санкции
И без това окаяната икономическа ситуация в Иран се изостря от тези въоръжени конфликти. Преди войната страната се бореше с инфлация от над 35 процента; Бедността и намаляващата средна класа са ежедневието. Честият недостиг на ток и вода също влошава условията на живот на населението. Западните санкции, които се засилиха при администрацията на Тръмп от 2018 г. насам, оказаха сериозен натиск върху икономиката на Иран. Преди всичко износът на петрол, който представлява най-важният източник на доходи за страната, беше сериозно засегнат от мерките, въпреки че Китай, като основен купувач, може да помогне само в ограничена степен.
Но не само санкциите са виновни за тази криза. Корупцията и лошото управление допълнително отслабиха икономическите структури на страната, както се вижда от скандала около компанията за търговия с чай Debsh. Твърди се също, че свързаните с държавата компании печелят от санкциите, докато частните компании страдат от последствията. Наблюдателите виждат мрачна перспектива за бъдещето на страната: очаква се дълбока икономическа криза и много скептици се чудят дали санкциите наистина могат да доведат до преосмисляне от страна на правителството. Примери от страни като Куба и Венецуела показват, че санкционираните режими често не абдикират или не се отклоняват от своя курс.
Политическо и социално положение
Междувременно вътрешнополитическата ситуация в Иран значително се влошава. Омид Нурипур, вицепрезидент на Бундестага и политик от Зелената партия, предупреждава за възможна ескалация на конфликта между Иран и Израел, което може да има фатални последици за целия регион, включително Израел. Той описва ситуацията като потенциален „пожар“ и изисква всички страни да проявяват максимална сдържаност, за да прекъснат спиралата на насилието и да защитят цивилното население. По-специално цивилното население страда от напрегнатата ситуация, с национален недостиг на гориво и основни консумативи.
Вълненията сред населението нарастват. Мнозина се опитват да напуснат Техеран, докато иранското ръководство е предприело малко мерки за гражданска защита. Няма въздушни аларми и противовъздушни убежища и хората живеят в постоянна несигурност, докато антирежимната атмосфера е допълнително потисната с арести и спиране на интернет.
В международен контекст големите външни министри, включително германският Йохан Вадефул, призоваха Иран да се върне към преговорите за ядрената си програма без предварителни условия. Това беше подкрепено и от лидерите на Г-7, които ясно дадоха да се разбере, че Иран не трябва да има достъп до ядрени оръжия.
Катастрофалната икономическа и социална ситуация в Иран остава гореща тема. Експертите са скептични относно това дали чуждестранните санкции наистина ще доведат до промяна в политическото поведение в Иран или натискът ще доведе до допълнително консолидиране на контрола на режима върху гражданското общество. Остава въпросът какво ще се случи по-нататък за страната и какви последствия ще има конфликтът за региона.