Благороден елен в Дитмаршен: Ето как Шлезвиг-Холщайн защитава горите си!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Разберете как Шлезвиг-Холщайн иска да контролира разпространението на благородния елен в Дитмаршен. Текущи развития и мерки.

Erfahren Sie, wie Schleswig-Holstein die Verbreitung von Rotwild in Dithmarschen kontrollieren will. Aktuelle Entwicklungen und Maßnahmen.
Разберете как Шлезвиг-Холщайн иска да контролира разпространението на благородния елен в Дитмаршен. Текущи развития и мерки.

Благороден елен в Дитмаршен: Ето как Шлезвиг-Холщайн защитава горите си!

Във време, когато технологичните иновации и цифровизацията са във възход, много организации са изправени пред тревожни развития в областта на киберсигурността. Последните доклади показват, че броят на публично докладваните компромети с данни се е увеличил със 78% през 2023 г. в сравнение с предходната година, което подчертава, че защитата на информационните активи е по-спешна от всякога. Средната цена на пробив в данните сега е 4,45 милиона долара, което е 15,3% увеличение от 2020 г. Според Secureframe организациите прекарват средно 204 дни, за да идентифицират пробив в данните и още 73 дни, за да го ограничат.

Тревожна тенденция е значителното увеличение на кибератаките, извършени с откраднати идентификационни данни, които са се увеличили със 71% през 2023 г. Наблюдава се също, че 74% от всички пробиви на сигурността включват човешки елемент. Това показва, че организациите не само трябва да разчитат на технологични решения, но и да обучават служителите си да ги включват в стратегии за сигурност. Проучването Statista се фокусира върху значението на участието на служителите в системите за сигурност, за да се избегнат прекомерни изисквания и в същото време да се повиши осведомеността за рисковете.

Ролята на служителите в киберсигурността

Скорошно проучване сред служители показва ясно желание за повече подкрепа както в професионален, така и в личен контекст, когато става въпрос за киберсигурност и управление на риска. Сега публикуваният доклад предлага изчерпателен преглед на опасностите и предизвикателствата, които дебнат в дигиталния свят. В три глави – Светът, Икономиката и Ние – се разглеждат различните аспекти на киберсигурността и се анализират взаимодействията.

Централен аспект на доклада е темата за устойчивостта на цифровите инфраструктури. Колкото по-стабилна е една организация, толкова по-добре може да реагира на заплахи. Не бива да се подценява, че 98% от компаниите вече са имали поне една трета страна с нарушение на данните, което подчертава сложността на проблема. Statista цитира, че 61% от организациите използват изкуствен интелект за сигурност и автоматизация – мярка, която не само цели ефективност, но и повишава сигурността.

Какво могат да направят компаниите

За да се справят успешно с предизвикателствата на киберсигурността, организациите трябва да увеличат своите бюджети за ИТ сигурност. Това се отразява и в резултатите от Secureframe, според които 51% от компаниите са увеличили разходите си след пробив в данните. По-специално, 57% от организациите съобщават, че нарушенията на данните водят до по-високи цени за техните бизнес предложения.

От бизнеса се изисква да интегрира както технологични, така и човешки фактори в своите стратегии за сигурност. В климат, в който кибератаките се увеличават, компаниите, които поддържат правилния ум за сигурност, със сигурност ще бъдат в предимство. Това ясно показва, че киберсигурността е не само техническо, но и културно предизвикателство.

В бъдеще компаниите трябва да гарантират, че техните мерки за сигурност са не само реактивни, но и проактивни. Така че остава въпросът: Готови ли са организациите за цифровото бъдеще? Тук има още много работа!